Нарцисизмът се характеризира с неспособност на емпатия и любов, егоцентризъм, изкривяване на реалността в своя полза, завист, отмъстителност, обезценяване на чужди постижения, качества и умения, присвояване на чужди идеи и открития – плагиатсво, арогантност, подлост, предателство и изневяра без усещане за вина, манипулации, провокиращи чувство на вина, дълг, безсилие, неувереност, съмнение и т.н., гостинг, висхолдинг, виктимблейминг, газлайтинг, триангулация, празни обещания и лъжи, измамност, ревност, незачитане на лично пространство и автономност на другитe, предизвикване на конфликти, липса на угризения при извършване на вредоносни деяния, планиране на вредоносни деяния, инфантилност.
Думата “Нарцис”/”нарцисист” се въвежда от Зигмунд Фройд – той е първият, който я използва.
Проф. по психология Сам Вакнин е посветил почти три десетилетия за изследване и обяснение на нарцисизма. Автор е на стратегии при отношения с нарциси/нарцисисти, широко използвани от практикуващи психолози и психотерапевти. Въвел е нови термини в психологията. Много специалисти го считат за най-добрия експерт по темата нарцисизъм.
Проф.Джордан Питърсън също е сочен за водещ експерт и по тази тема.
Според последните проучвания всеки 25-ти човек е психопат, а нарцисите/нарцисистите са доста повече от психопатите. Докато при абсолютните психопати мъжете са значително повече от жените, то при нарцисите /всички типове общо/ жените нарциси са приблизително колкото мъжете нарциси. И психопатите, и нарцисите живеят с фантазии, но фантазиите на нарциса са относно нарциса, а фантазиите на психопата са относно жертвата.
Има няколко типа нарциси, и от двата пола. Според някои психолози и психиатри нарцисите са четири типа – грандиозен /явен/, скрит, “общественик” /явен или скрит/ и злокачествен /явен/. Според други последният тип не е нарцис, а психопат, а според трети – и двете. Според една група психолози само скритият нарцис е само нарцис, а другите са нарциси-психопати. Нарцисите се определят и като хейтъри, токсични хора, хора с маска, “енергийни вампири”. Проф.Сам Вакнин нарича нарциса “мъртво дете”.
Няма убедителни научни доказателства, водещи до заключението, че нарцисизмът е генетично обусловен, но някои психолози допускат тезата за вероятна относно явния нарцисизъм.
Официално се счита, че има две траектории, водещи до нарцисизъм. Това становище поддържа проф.Сам Вакнин, според когото докато не се представят убедителни научни доказателства в подкрепа на тезата за генетична обусловеност на нарцисизма, не може да се приеме от науката.
Проф.Джордан Питърсън е на друго мнение – изложено е в края на статията.
До явен нарцисизъм може да се стигне по пътя на идеализация на детето, позволяване на всичко без граници, особено ако детето е наблюдавало обратното при други деца. Така се стига до илюзията за величие и изключителност.
До скрит нарцисизъм се стига, ако детето е било унижавано, обезценявано, пренебрегвано… – не е усещало любов; крехката му детска психика не издържа и една травматична ситуация разделя живота му на до и после. След тази травматична ситуация нарцисът създава илюзия за себе си, в която започва да вярва: идеализира се, като обезценява други, за да поддържа фалшивия си образ. Колкото повече фалшива грандиозност демонстрира – чрез измислени фантастични истории, толкова по-неуверен е реално. Фалшивият образ на идеален е защитен механизъм, формиран заради дълбока неувереност и страх.
Нарцисът е психически увреден човек /с НРЛ/ и тиранин с маска, който лъже убедително, причинява умишлено вреди и трудно поема отговорност. Счита, че има привилегии и изключителни права /като психопата/, повече от всички останали. Истина и искреност не се ценят от нарциси, защото не са съответни на фалшивия образ на идеален, който лъже и манипулира, а искреният и честният човек заплашва фалшивия образ – затова нарцисът ненавижда искрените и честните хора. Нарцисът ПЛАНИРА вредоносните си деяния. За нарциса човешките отношения са “транзакция” към негова сметка – смисълът им е да получи изгода за себе си, а хората са инструмент, който може да използва за удовлетворяване на вредоносния си интерес, кукли, с които да си играе, с функция да поддържат фантазията…
За нарциса животът се върти около конкуренцията и затова възприема чуждия успех като война и “надскачане”, заплашващо фалшивия му образ.
За него има две основни и най-важни понятия – победител и победен. Нарцисът не признава грешки и не се извинява искрено – за него призната грешка и искрено извинение означават победен, а това заплашва фалшивия му образ. Нарцисът описва ситуацията така, че винаги другият е виновен, светът е несправедлив, съдбата му е лоша… и намира всякакви оправдания, отклоняващи се от фактите, за да влязат в рамките на фантазията му за величие. Нарцисът не възприема прошката като акт на благородство, а тълкува прощаването като победен.
Особено големи вреди – на много хора и продължително време, може да причини скритият нарцис, т к. на “първо четене” /дори от опитен “четец”/ изглежда мил. Говори красиво, обещава звезди убедително и може да “хипнотизира” здравомислещи хора, за да влязат в “нарцистичния сериал” и да “халюцинират” съвместно с него. За най-опасен се счита скритият нарцис, защото е най-манипулативен, най-лъжлив, най-подъл, най-мръсен, най-завистлив, най-злобен… и СКРИТ. Може да заблуждава и да причинява умишлено вреди десетилетия.
Основната потребност на нарциса е нуждата от контрол /като психопата/. Това е “болна” нужда и в това е драмата не само за жертвите, но и за самите нарциси – нарцисът осъзнава вредата от действията си, но не мисли за евентуалните последици, които могат да са вредни и за него.
За нарциса ПАРИ е равно на власт /като психопата/, а власт означава удовлетворение на потребността му от контрол. Затова за нарциса парите са цел, а не средство за удовлетворяване на потребности.
Съществува понятието “нарцистическа алчност” – това е не просто алчност, а свръхалчност.
Нарцисът е способен на корупция.
Нарцисът използва с*** като инструмент за потвърждаване на властта му /като психопата/. Способен е на сексуален тормоз и на други неправомерни сексуални действия.
Според проф.Сам Вакнин дори при с* нарцисът се конкурира – със себе си в миналото, със себе си в бъдеще, с всички бивши и бъдещи партньори на другия човек. Това е причината за многото с* комплекси на скрития нарцис, тежестта от които вероятно отнася партньорът, а може би и за някои с* дисфункции. Използването на с* като инструмент за потвърждение на власт може да бъде и в двете посоки – отказ от с* също.
Ако нарцисът е на ръководна длъжност с достъп до финансови средства, злоупотребява, има вероятност от сексуален тормоз над подчинени.
Нарцисът се позиционира до ХОРА, на които иска да прилича – с ценни качества, умения, постижения…, които нарцисът не притежава, като ги включва в зловещ сценарий, разигравайки чрез тях детската си травма – в този сценарий тези ХОРА са шахматни фигурки, а не човешки същества, които психично увреденият нарцис иска да победи и накаже и чрез тях да завърши сценария от детската си травма като победител. В същото време според проф.Сам Вакнин единственият човек, когото нарцисът цени, е този, който го е направил нарцис. Тоест в главата на нарциса е пълен хаос, но заради неговия хаос страдат ценни ХОРА. Без риск да бъдат включени в зловещия сценарий на нарциса са хора, на които нарцисът не иска да прилича, тоест не са по-големи от него според представите му.
Нарцисът /като психопата/ може да прави записи – аудио или видеозаписи, и снимки с акта на унижение на жертвата и да го пази – нарцисът “се зарежда” от причиняване на унижение и страдание.
Въпреки, че нарцисът изглежда уверен, всъщност е най-неувереният човек – “отвътре е празен”. Неговото его “се храни” от чужди емоции – от възхищение до страх, обида, срам, съжаление и други. Разбира се, първото желание на нарциса е да получи възхищение – потвърждаване на неговата “грандиозност”. Ако не получи възхищение, нарцисът провокира негативна емоция в другия, като чуждата негативна емоция – страх, притеснение, обида…, “храни” егото на нарциса и последният получава “доза” удовлетворение. Предизвиканата негативна емоция в другия на страх, притеснение, обида и др. се тълкуват от нарциса като потвърждение на неговата значимост – другият му е позволил да контролира емоции. В някои случаи нарцисът провокира негативни емоции и за да обвини другия човек за емоционалната реакция, която нарцисът е провокирал.
Нарцисът изолира жертвата /като психопата/ чрез неетични способи, за да няма подкрепа от трети лица и за да може по-лесно да я контролира. /И за да няма свидетели в някои случаи./
Нарцисът може да сменя маската. С всяка маска играе роля, за да удовлетвори вредоносния си интерес: маска на “духовен наставник”, маска на “помощник”/”защитник”, маска на “борец за справедливост”, маска на “жертва”, маска на “непризнат гений”, маска на “праведник”… /Ако нарцисът не може да постигне контрол със сила, се опитва да го добие чрез съжаление, манипулирайки, лъжейки и провокирайки състрадание. Използва болката като инструмент за връщане на контрол и за получаване на ресурс./ и др.
Промяната на нарциса е невъзможна, защото нарцисът вярва в своята идеалност и че проблемът винаги е в другите. Според проф.Сам Вакнин ядрото на нарцисизма, веднъж формирано, остава до края на живота. Проф.Джордан Питърсън е оптимист в минимална степен – становището му е в края на статията.
Когато усети, че губи контрола /някой не му се подчинява/, реакцията на нарциса е сезиране на държавни и общински органи, включително съд, и медии чрез допитвания, жалби, молби, оплаквания…, изкривявайки реалността в своя полза. Целта е връщане на контрола.
За връщане на контрола нарцисът привлича трети лица /нарцистична триангулация/ чрез неетични способи, дори използвайки предложения в писмена форма и видеа. Предложенията в писмена форма и видеата могат да бъдат изпращани системно на жертвата с цел предизвикване на страх и провокирането й към подчинение на нарцистичното вредоносно желание – по имейл или по друг начин. Третите лица могат да бъдат други нарциси или прекомерно добри наивни хора – “спасители” с големи сърца, които нарцисът привлича чрез лъжи и манипулации, за да им прехвърли впоследствие отговорността от вредоносното си деяние.
Нарцисът е способен на клевети, измами…, на присвояване на чужди идеи и открития, приписване на заслуги за чужд успех, когато реално е саботирал успеха. В историята на Нобеловите награди има случай, в който двама мъже присвояват откритието на починала жена от рак.
Нарцисът е способен на фишинг атаки.
Нарцисът е способен и на склоняване към самоубийство.
Нарцисът копира успешни хора заради липсата си на индивидуалност – при нарциса всичко е фарс и маски, под които крие празнота. Копирането на успешен човек с утилизацията му след това е опасна нарцистична стратегия, която нарцисът съчетава с други неетични способи, за да заеме мястото на успял човек – да “влезе в дрехите му” и да си присвои успеха му.
При съдебно производство страната – нарцис не изпълнява доброволно съдебното решение. Свидетелят – нарцис може да лъже убедително. В показанията на такъв свидетел може да има елемент на идеализация на себе си и на страната, в чиято полза свидетелства /положителна “изкривена” оценка/. Тази идеализация може да бъде паралелна с обезценяване на другата страна – например чрез пасивно-агресивно изказване /скрита обида, нараняване по скрит начин/. Ответник-нарцис може да се крие от връчване на искова молба /при наличие на постоянен и настоящ адрес…/…
Нарцисите не са способни на конструктивен диалог и на приетото за нормално човешко поведение – затова не са подходящи за медиация. Нарцис би участвал в процедура, безплатна за него, с намерение да се наложи и да получи нарцистичен ресурс – всякакви обяснения, оправдания, внимание, чужди емоции хранят егото на нарциса. Ако процедура бъде започната, възможното поведение на нарциса е следното – натиск, манипулации, лъжи, опити за интриги в отделна среща…, опити за триангулация, натрапчива демонстрация на желание да се узнае съдържанието на поверителен разговор с другата страна, контролни телефонни обаждания към медиатора; ако нарцисът усети, че медиаторът го разбира, защитава фалшивия си образ чрез пасивно-агресивни изказвания, обвинения … към медиатора; газлайтинг и манипулации към медиатора, останал независим и спазил поверителност с цел провокиране чувство на страх, дълг, вина, срам…, при липса на строги правила на медиатора относно процедурата, вероятност за висхолдинг. Нарцисът може да имитира подобряване на отношения и да използва сълзите с манипулативна цел.
Нарцисът избира за съпруг/а или партньор човек, който му създава усещане за безопасност – не предизвиква в него емоционална реакция, и може да обезпечи поне едно от следните неща: с***, ресурс /например пари, дом, възхищение…/, услуги /например домакинство/. Нарцисът не възприема съпруга/та/партньора си като уникална личност, а като заменяема. Затова изневерява и предава без усещане за вина. Нарцисът е непораснало дете, търсещо баща/майка в лицето на съпруга/та. Колкото по-дълго продължава бракът или фактическото съпружеско съжителство с нарциса, толкова по-зле за партньора му – псих. вреди могат да станат невъзстановяеми.
Според проф.Сам Вакнин нарцисът може да използва насилие спрямо съпруга/та/партньора си /Това важи и след развод/раздяла, ако не са прекъснали отношения – например заради общо дете./ като част от “проективната идентификация” – нарцисът цели да провокира в партньора си реактивно насилие; ако партньорът откаже да използва реактивно насилие, нарцисът възприема това като “пасивно-агресивно лишаване от удовлетворение” и може да стане по-агресивен. Чрез садистичната игра насилие-реактивно насилие нарцисът разиграва сценария от детската травма.
Според проф.Сам Вакнин нарцисът може да подтикне съпруга/та/партньора си и към изневяра, в случай че за съпруга/та/партньора му това поведение е нетипично и неприемливо. Целта на нарциса в такъв случай е да накара другия човек да предаде ценностите си, да се почувства виновен, тъжен, да има угризения… Това за нарциса е просто една игра – с разум, с власт. Според професора нарцисът се озлобява, ако съпругът/та/партньорът му отказва да играе на ненормалната му игра и не изневерява.
Нарцистичният родител е най-вреден за детето си – не само в детството, но и в следващите етапи от живота му. Децата на нарцистични родители нямат детство. Според психолог К. нарцисът гледа на детето като на начин да придобие добър статус в обществото /на родител/, вкл.статус на многодетен родител /това изглежда още по-добре пред обществото/, и като на ресурс, който да му служи. Детето на нарцистичен родител търпи обезценяване, критика и унижение при всяко проявление на онези емоции, на които нарцисът не е способен, като в същото време е ползвано като емоционален контейнер за нарцистични негативи – детето “научава”, че ненормалното е нормално. Родителят-нарцис програмира детето си да не се обича и да не се цени, а последното поражда още нещастия. Сепарацията след пълнолетие от нарцистичен родител е трудно постижима. “Най-късата клечка” /живот на “Пепеляшка”/ тегли дъщеря на майка-нарцис, защото майката гледа на дъщерята освен като на ресурс, който да ползва, и като на конкурент. Според психолог К. възможните варианти за възрастна дъщеря /след пълнолетие/ в отношение с майка-нарцис са: 1. слуга и конкурентка, 2. враг /Ако възрастната дъщеря откаже да бъде слуга, майката-нарцис я възприема като враг./. Възможните варианти за възрастен син /след пълнолетие/ в отношениe с майка-нарцис са: 1. Работен “кон”, 2. Обект за унижения, 3. Лява ръка на майката-нарцис /пълна загуба на идентичност на сина/.
Има и бащи-нарциси. При тях е малко по-различно.
Проф. Сам Вакнин обяснява: “В основата на всеки нарцис лежи проблем с възприятията, с родителската грижа, с дисфункционално семейство. Ние често използваме термините насилие и травма, но те следва да се използват внимателно… Всичко, което нарушава границите на детето, препятства сепарацията и индивидуацията му, не позволява на детето да се отдели от родителя и да стане самостоятелна личност, следва да се счита за насилие и травма. Родителите, които са свръх закрилящи детето, са също толкова вредни, колкото и тези, които го игнорират или го подлагат на физическо насилие… Нарцистичните родители подриват способността на детето към сепарация и индивидуация. Те не позволяват на детето да се отдели по различни причини. Една от главните причини е, че нарцистичните родители не могат да различават вътрешните от външните обекти. Детето трябва да се възприема като външен обект, но нарцистичният родител го вижда като част от разума му, като мебел, реквизит или в най-добрия случай като продължение на себе си. Тоест детето е вътрешен обект. Да позволи на детето да се отдели, да установи граници, да стане индивидуален – това заплашва нарцистичния родител, защото това е равносилно на загуба на част от разума му, това предизвиква тревога. Затова нарцистичните родители поглъщат детето, не му позволяват да стане отделна личност.”
А някои нарциси – и от двата пола, са трайно ориентирани към харемите.
Според проф.Сам Вакнин децата на нарцистичен родител получават неизлечима травма за цял живот. /Професорът има лекция от два часа и половина на тази тема./
А пред обществото нарцисът играе ролята на много грижовен родител.
Според информация, получена от друг психолог, много с* насилия/престъпления/ спрямо деца /от педофили/ се осъществяват с мълчаливото съгласие на родител /с НРЛ или др. псих.р./.
Нарцисът избира за съдружници хора, които му създават усещане за безопасност – не предизвикват в него емоционални реакции.
Според проф.Сам Вакнин нарцисът прави три теста /ментално/, за да разбере дали даден човек е “правилният” за него съпруг/а, партньор/съдружник, приятел. Първият тест е дали даденият човек може да бъде идеализиран, като нарцисът търси някакъв минимум, за който да се хване – това почти винаги е възможно. Вторият тест е дали даденият човек е способен да му предостави поне едно от следните неща – с*, ресурс или услуги, и дали му създава усещане за безопасност – да не спори с него, да не го критикува, да е достъпен. Третият тест е дали даденият човек е псих.увреден, мечтател, с дефицит на любов към себе си, ненавиждащ реалността или други – нарцисът търси поне едно от тези качества; третият тест е за уязвимостта на другия човек към фантазията на нарциса, защото фантазията на нарциса трябва да стане обща фантазия. Ако даденият човек мине трите теста, за нарциса означава, че другият човек е “правилният” за него съпруг/а, партньор, съдружник, приятел. Според професора нарцисът няма определен тип, но все пак не би избрал суперинтелектуален, суперпривлекателен човек…, за да не го превъзхожда.
Назначаването на работник/служител–нарцис на работа е “къса клечка” за работодателя и за други работници/служители. Нарцисът /като психопата/ смята, че има повече права от всички останали, дори нерегламентирани в нормативен акт, има право да злоупотребява, а другите съществуват, за да удовлетворяват неговите потребности. Ако нарцисът има и ТЕЛК, със сигурност би парадирал с ТЕЛК-а, за да провокира състрадание в други и да извлече допълнителна полза за себе си.
При водене на преговори и сключване на договори нарцисите са недобросъвестни, негъвкави, изискват компромиси – всеки компромис за тях е победа. Като правило нарушават договорености. Договор, сключен с нарцис, може да бъде “къса клечка”.
Нарцисите по правило създават проблеми и в междусъседските отношения.
*** Скритият нарцис – “тихата радиация”
За разлика от грандиозния нарцис, който е лесно разпознаваем, скритият нарцис може да заблуди много хора и много дълго време. Много психолози считат скритите нарциси за най-опасни. Те са най-манипулативни, най-лъжливи, най-завистливи, най-подли, “най-мръсни”. Използват маска на духовен наставник, маска на жертва, маска на помощник/защитник, маска на непризнат гений… Като всички нарциси целят консумация на чужд ресурс, който може да бъде материален и/или нематериален. Нематериалният ресурс, който търси скритият нарцис, е възхищение или съжаление. С маската си на жертва скритият нарцис заблуждава лесно емпатични и състрадателни хора и получава пари и/или съжаление. С маска на духовен наставник скритият нарцис може да провежда обучения, курсове…, като аудиторията, която търси, е от емпатични, състрадателни хора, за да може да се възползва максимално – ресурсът, който цели да получи е пари и възхищение; Предметът на обучението би било свързано с помагане на други хора, за да привлече съответната аудитория. С маска на помощник цели да получи поне възхищение. С маска на непризнат гений цели да получи възхищение и/или съжаление.
Според проф.Сам Вакнин скритият нарцис е най-крадлив – краде идеи, краде работа, краде постижения, краде открития, краде пари, краде вещи… Кражбата е естественото поведение на скрития нарцис. Скритият нарцис краде публично и нагло и без да се срамува. Според проф.Сам Вакнин има три причини за кражбите/плагиатствата:
- Неговото фалшиво Аз не работи и затова решава да окраде чужда идентичност.
- Т.к. скритият нарцис е най-завистлив, изпитва ярост при всеки чужд успех и щастие. Завижда на отделен човек, завижда на колективи…и иска да окраде хората, на които завижда. Начинът да стане герой за скрития нарцис е кражба от истинските герои. Скритият нарцис предприема действия по утилизация на истинските герои и на хората, поддържащи истинските герои, за да може да излъже останалите, че окраденото е негово.
- Не може да се контролира.
Според проф.Сам Вакнин, ако нарцисът копира жертвата и предприема действия по утилизация, за да я окраде, е много сериозно болен, психопатичен и много опасен – нужно е спешно намесване и регулярен прием на медикаменти – в това състояние нарцисът е напълно откъснат от реалността. Според проф.Сам Вакнин дори в това състояние нарцисът може да поддържа маската, но зад тази маска се крие невероятно безумие. В това състояние според проф.Сам Вакнин нарцисът си казва, че: 1. Прави това за добро, че хората, които краде, не заслужават успеха си, не заслужават идеите си… и че затова има право да ги окраде.; 2. Не помни, че окраденото принадлежи на друг, и смята, че всичко е на негово свободно разположение, не е разбирал, че присвоява интелектуална собственост, и затова смята, че постъпката му не е лоша.; 3. Прави това, защото другият е лош и заслужава наказание. представя се за добър, а окрадения за демонична личност.; 4. Смята, че окраденото трябва да е негово – нарцисът се представя като катализаторът на идея, постижение… и като такъв всичко окрадено му принадлежи по право.
*** Пасивна агресия – причиняване на обида, срам, неудобство по заобиколен начин; Атаката е в такава форма, че често не може да бъде разпозната като акт на агресия, но целта на агресора е да причини емоционална болка.
За пасивна агресия се счита и сарказмът в гласа.
Примери: Сигурно е хубаво да изглеждате добре във всичко, което облечете.; По-умна сте, отколкото изглеждате.
Газлайтинг – най-опасната манипулация /скрита/, целяща да представи жертвата като ненормална и да я накара да се съмнява в адекватността на възприятията си за факти и собствени чувства.
Висхолдинг – много честа нарцистична манипулация; Нарцисът умишлено се крие във важен за жертвата момент, за да я напрегне, или умишлено прикрива информация, която в конкретния момент на скриване е важна за жертвата. Така нарцисът “показва” на жертвата кой е главният и кой казва кога ще стане.
Виктимблейминг – манипулация, при която жертвата се държи отговорна за неправомерно вредоносно деяние на манипулатора спрямо нея. Например: “Сама си си виновна, да не си ми вярвала.” “Жертвата ти беше ненужна, да си мислел.”
Гостинг – вид манипулация, целяща да предизвика объркване и неувереност в жертвата, което храни егото на нарциса; Гостинг е внезапно безпричинно прекратяване на контакт с жертвата – след някакво време манипулаторът се връща – след още някакво време отново прекратява безпричинно контакт… Обикновено има системност.
Проф.Джордан Питърсън обяснява следното: “Нарцисите получават садистично удоволствие, наблюдавайки как се безпокоите под тежестта на мълчанието им – това е форма на психологически контрол, която им позволява да съхранят доминирането, без да произнасят и дума. Те знаят, че Вие гадаете, чакате, анализирате всеки възможен смисъл на тишината им и приемат това като доказателство, че все още имат над Вас емоционална власт… Мълчанието има и други функции – то позволява на нарциса да играе жертва – то е способ да управлява публичния образ, продължавайки скритото насилие. Нарцисите могат да изглеждат спокойни, сдържани, разумни, докато Вие можете да изглеждате нестабилни или прекалено емоционални, ако публично реагирате на задкулисните им игри. Освен това мълчанието им дава възможност да разработят стратегия, да подготвят следващия си ход… Тяхното мълчание не е пасивно, то е активно и стратегическо.”
Манипулация “Словесна салата” – Нарцисът “изсипва” върху жертвата порой от думи без стойност, върти в кръг. Краде време и внимание. Може да се предхожда от празно обещание за даване на ценна за жертвата информация. Може да се прави и пред няколко жертви едновременно – присъствено или онлайн.
Нарцистична стратегия ИГЛА – Нарцисът поетапно внушава идеите си в съзнанието на жертвата, така че тя да започне да ги смята за свои. С тази стратегия нарцисът цели да накара жертвата да се чувства в грешка относно своите знания, мнения и убеждения, да провокира спад в самочувствието й и увереността й, депресия, тревожност и други психически проблеми. Манипулаторът започва с малки, но чести коментари и постепенно преминава към по-сериозни въпроси. Ясен знак за тази нарцистична стратегия е, ако нарцисът стане агресивен – пасивно-агресивен или открито агресивен, и започне да заплашва – пряко или с намеци, при отказ на жертвата за повлияване или опити за защита на лични граници.
Съветът на един психолог в такъв случай е следният: “Ако забележите, че някой се опитва да Ви повлияе, използвайки манипулативната стратегия ИГЛА, първото нещо, което трябва да направите, е да се опитате да запазите спокойствие и да устоите на провокациите. Не отговаряйте веднага на всеки коментар или критика, особено ако е неоснователна или очевидно противоречи на Вашите убеждения и ценности. Важно е също да поставите граници и ясно да изразите мнението и позицията си по обсъжданите въпроси. Трябва да се уверите, че манипулаторът разбира, че няма да промените възгледите си под негов натиск.”
Манипулация на Лошия съвет – Нарцисът дава на жертвата невярна информация, за да подкопае увереността й в знания и убеждения.
Манипулация на Ъгъла – Нарцисът принуждава жертвата да направи неблагоприятен за нея избор, карайки я несъзнателно да избере негова страна.
Lovebombing/Идеализация – обезценяване – Нарцисът редува lovebombing и идеализация на партньора с обезценяването му. Така предизвиква зависимост.
Това поведение е характерно и за хора с ПРЛ – ПРЛ прилича в някаква степен на НРЛ.
Проф.Джордан Питърсън обяснява следното: “На стадия идеализация нарцисите Ви засипват с валидации, комплименти, възхищение, внимание… Те изучават какво Ви кара да се чувствате добре, какво повдига духа Ви, на какво реагирате емоционално. Това правят не от любов или от признателност, а за създаване на зависимост. Валидацията става ключ… После започват да я отнемат… Понякога рязко, понякога постепенно… Вие се чудите какво се е изменило, какво не сте направили добре… Тази промяна не е случайна, тя е стратегическа. Нарцисите знаят, че ако могат да Ви научат да искате валидация от тях, могат да контролират поведението Ви… Когато се подчинявате, те Ви възнаграждават. Когато се утвърждавате, установявате граници или проявявате независимост, те Ви наказват с мълчание, равнодушие или критика… Днес Ви идеализират, утре обратното.”
Редуване на сближаване и дистанциране – Това е стратегия, с която нарцисът ЦЕЛИ да предизвика емоционални сътресения в другия и зависимост, обикновено при нови взаимоотношения. Но има случаи, когато се прави неосъзнато от здравомислещи хора.
Гуверинг – Това е манипулативна стратегия с ефект на психологическо насилие /Може да продължи дълго време./, която нарцисът използва, за да запази или да възобнови токсични отношения. Нарцисът използва всякакви лъжи, манипулации, “подписва любовни декларации”, дава нереалистични обещания, заплашва, преследва, може да каже, че ще се самоубие, ако партньорът му го напусне /Това са само думи./… с цел да излъже или да принуди жертвата да остане или да възобнови отношението.
Орбитинг – Нарцисът следи бившия си партньор в социалните мрежи с неетични намерения.
Нарцистическа стратегия по “очерняне” на други хора – Нарцисът се сравнява с всеки и живее в непрестанна конкуренция с другите /ментално/. Всеки чужд успех и чужди ценни качества приема за лична заплаха и завижда. Реакцията му е да предприеме действия по “очерняне” на субектите, които провокират завистта му. Нарцисът действа стратегически, по схема.
Манипулация Бомбардировка на бъдещето – Нарцисът дава куп празни обещания за изпълнение/даване/получаване от 3-ти лица на нещо в бъдеще; целта му е да получи ресурс, но няма намерение да изпълни обещаното/знае, че обещаното не може да се случи.
Нарцистична проекция – Терминът “проекция” е въведен от Зигмунд Фройд.
Нарцистичната проекция е инструмент за поддържане на идеалния образ – нарцисът проектира /прехвърля/ собствените си нежелани мисли, чувства, емоции, недостатъци, грешки, виновно поведение върху друг човек – жертвата.
Нарцистичната проекция е форма на психологическо насилие, с вредоносен ефект върху хората, срещу които е насочена.
Нарцистичната проекция има различни форми – 1. Обвиняване на жертвата в лъжа, измама, манипулация, агресия…, когато действителният лъжец, измамник, манипулатор, агресор… е нарцисът.; 2. Приписване на жертвата на емоции и чувства, които нарцисът изпитва и отказва да приеме – завист, злоба…; 3. Критикуване на жертвата за черти на характера, които нарцисът не може да приеме в себе си и които жертвата не притежава.
Докато нарцистичната проекция е само негативна, съществува и положителна проекция – тя е характерна за добри и наивни хора, които приписват свои положителни качества на хора, които не ги притежават; затова често остават излъгани и използвани.
Нарцистична триангулация – Това е неетична стратегия, която нарцисът използва, за да движи нещата в своя полза. Нарцисът въвежда трета страна в разговора или в спора, създаден от него. Ако третото лице присъства физически, нарцисът използва триангулация, за да предизвика разделение. /Например: Майка-нарцис, упражняваща родителски права след развод, въвежда детето и/или новия си партньор/съпруг в разговора с бащата, отишъл да вземе детето съобразно правото си на лични отношения с него. Майката-нарцис може да провокира бащата и да използва други неетични способи, за да го изкара от равновесие и да го злепостави пред детето. А после може да предяви иск за обида срещу бащата, изкривявайки реалността в своя полза и преструвайки се на жертва./ Нарцисът използва триангулация и за да прехвърли тежестта на спора и отговорността за вредоносно деяние, инициирано от него, върху третото лице.
Копиране на жертвата преди утилизацията й – това е нарцистична стратегия /на най-опасните нарциси/, с която нарцисът краде чужда идентичност – копира жертвата, която винаги е успял човек, като същевременно с това използва неетични способи с цел утилизацията й/унищожението й. Целта на нарциса е да заеме мястото на жертвата и да си присвои успеха й.
Нарцистична стратегия за склоняване към самоубийство на жертвата /на най-опасните нарциси/ – Нарцисът започва със стратегията по очерняне, целяща да изолира жертвата. След като изолира жертвата, нарцисът й внушава негативни послания – с вариации. Може да използва триангулация и други неетични нарцистични способи. Крайната стратегическа цел на нарциса е да доведе жертвата до психически срив и самоубийство.
Нарцистическо насилие – термин, въведен от проф.Сам Вакнин, за да обозначи най-ужасната и садистична според него форма на насилие; това е насилие, което “унищожава” психиката на жертвата. Жертвите на нарцистическо насилие се възстановяват дълго и трудно, а понякога не успяват да се възстановят.
Нарцистическото насилие се проявява и на физическото състояние – съществуват определени физически симптоми, указващи за нарцистическо насилие.
Преформулиране на чужди силни страни в слабости – Нарцисът преформулира чужди силни страни в слабости, за да съхрани илюзията си за величие, от завист и/или от страх.
Нарцисът има стратегии за причиняване на зло, но няма стратегии за изпълнение на обещания.
*** Стратегия “Без контакт” на проф.Сам Вакнин – Стандартният съвет, даван от психолози и психотерапевти на жертвите на нарциси, е да прекратят всякакви контакти с нарциса завинаги: да “затворят вратата тихо” – без думи, и да не се връщат. Причината е, че нарцисът е майстор на манипулациите, на лъжите и на празните обещания и оплита жертвата отново и отново в мрежата си – нарцисът манипулира и лъже от ранно детство и прави това с всеки ежедневно.
Стратегия “Без контакт” е съвет, даван и на жертви на психопати.
Стратегия “Без контакт” е научен труд с много страници – съдържа точни указания на проф.Сам Вакнин какво да се прави в различни ситуации, включително когато нарцисът се опитва да възстановява контакта.
Стратегия “Сив камък” на проф.Сам Вакнин – Друг стандартен съвет, даван от психолози и психотерапевти при отношения с нарциси. Жертвата следва да демонстрира безразличие и да не реагира на нарцистично обезценяване и провокации. Не се показват емоции.
*** НЛП – техники в отношения с нарцис, които могат да се използват от всеки човек – в основата им стои: липса на емоционална реакция, демонстрация на независимост и безразличие.
НЛП – техники, които могат да се използват само от НЛП-практици; за използването им са необходими определени лични качества на НЛП-практика.
*** Нарцистично определение за ПСИХОЛОГИЯ – в синхрон с основните характеристики на НРЛ:
Психологията за нарциса е неписано учение за “обработване” на здравомислещи добри и емпатични хора без право на НЕ – чрез лъжи, манипулации и празни обещания, така че да се доведат до халюцинационно състояние, съответно на халюцинацията на цар и царица Нарциси, които имат основателно оправдание да са цар и царица в Република.
Колкото истина има в това определение, толкова истина има и в нарцисите.
*** Лъжите на нарциса
Лъжите на нарциса се делят на два типа.
Единият тип лъжи са когато нарцисът бърка фантазиите си с реалност.
Другият тип лъжи са когато нарцисът лъже преднамерено и осъзнато. За разлика от други хора, които оценяват лъжата като неетично поведение, поради което се спират, нарцисът няма духовни спирачки, за да се спре. Той оценява резултата от лъжата – крайната цел трябва да е в портфейла му. Нарцисът вярва, че има право на този резултат и че има право да използва всякакви средства, включително лъжи, за постигането му. Нарцисът не оценява лъжата като нещо лошо, а като напълно нормален инструмент за постигане на желан резултат. Ако резултатът може да се постигне чрез лъжа, нарцисът лъже с лекота. Единственото ограничение за нарциса е страхът от разоблачение – този страх го заставлява да измисля по-правдоподобни лъжи в сравнение с абсолютния психопат.
*** Отстояването на лични граници, “НЕ”-то и критическото мислене /подлагане на анализ съответствието между думи и реалност/ са от съществено значение при отношение с нарцис. Отстояването на лични граници не е еднократен акт, а постоянен, защото нарцисът не възприема другия човек като отделна личност и системно нарушава лични граници.
Проф.Джордан Питърсън обяснява следното: “Вашите граници са заплаха за илюзията им. За нарцисите границите не са просто неудобство, те са опасни. Границите означават, че Вие утвърждавате своята независимост, заявявате за правото си да мислите, чувствате и действате извън контрола им. Те сигнализират, че Вие се виждате като отделно автономно същество, а не като тяхно продължение или пешка в играта им… Те често реагират на границите с ярост, пасивна агресия или психологически манипулации.”
На нарциси не се дава никаква лична информация, не се говори за планове за живота и не се споделя успех – рано или късно злоупотребяват, за да удовлетворят вредоносния си интерес.
Нарцисът използва чуждата емпатия и способност за състрадание за получаване на ресурс. Емпатията не означава търпене на психологическо насилие, а способността за състрадание не означава жертва.
При отношение с нарцис мълчанието и самоконтролът могат да бъдат по-силни от какъвто и да е отговор! Дистанцирането може да е най-достойният жест и акт на себеуважение.
Страхът от неодобрение и зависимостта от чуждо мнение са най-манипулирани от нарциса. Нарцисът сравнява с други хора, за да Ви провери и отклони от по-доброто за Вас решение. Най-зависим от чуждо мнение и най-нуждаещ се от одобрение е нарцисът – това е едната причина за театрите му.
*** Съдържанието на речта е ключовият елемент в разбирането на човека. Основните характеристики в речта на нарциса са: егоцентризъм, идеализация на себе си – самохвалство, оправдания за неуспехи и прехвърляне отговорността за неуспехи на трети неприсъстващи лица, обезценяване на чужди успехи, обезценяване на други хора.
Езикът на тялото – мимиката, позата, жестовете /снопове жестове с еднакво значение, а не отделни жестове; лявата ръка показва истинските емоции/, и вегетативните реакции са вторични източници за получаване на информация за човека. Към невербалното поведение се отнасят и характеристиките на гласа.
Вербалното и невербалното поведение се преценяват в съвкупност.
Съществува теория /не е наука/, че и по лицето могат да се разберат някои характеристики на човека, но с доста условности, т.к. от правилата има нередки изключения – форма на лицето /овално лице с правилни черти – показва хармоничност, квадратно лице – жестокост, категоричност, безкомпромисност, целеустременост; кръгло лице – мек характер; триъгълно лице, на което долната част е по-широка от горната – алчност, краен егоизъм; триъгълно лице, на което горната част е по-широка от долната – умен човек/; очи – гледа се размер, цвят и как са разположени; нос /чип нос на възрастен човек – нерационалност, инфантилност; с гърбичка – с качества на лидер/; устни; чело – то е интелектуалната зона, високо чело показва интелект, ниско чело – обратното; брадичката и долната устна са виталната зона; частта между интелектуалната и виталната зона е емоционалната зона; уши – ако ниската част на ушите е по-открита, а горната част на ушите е по-прибрана означава дипломатичност и умение за договаряне; Плътна кожа – трудни за повлияване; тънка кожа – обратното – отчита се възрастта на човека и че с възрастта кожата изтънява; Веждите показват комуникативността – високо поставени над очите вежди показват комуникативност, общителност. Според тази теория по ушите могат да се разберат детските травми, а от различни части на лицето – травмите в зряла възраст.
Нарцисът може да бъде разпознат и по микромимиката /в някои ситуации/.
*** Здравите отношения се основават на взаимно уважение и на взаимен равностоен обмен, без лъжи и манипулации, без психологическо или физическо насилие. На здраво отношение нарцисът не е способен.
Игнорирането на нарциса е въпрос на психологическа ясност и зрялост – истински ценно е да останете добри, без да позволявате да Ви използват, манипулират и лъжат. Нарцисът създава разрушителен цикъл, токсичност в отношения, защото “се зарежда” от хаоса.
В началото на отношението нарцисът се старае да се хареса, може да прави комплименти, имитира емпатия и любов, дава обещания. На този етап много хора могат да се излъжат. Когато някой започне да проявява независимост, нарцисът започва с психологическата игра – целта му е да провокира емоционална “блъсканица”, да накара другия да се съмнява в себе си и да повярва, че проблемът е в него, а не в нарциса.
Нарцисът се притеснява от хора, които не може да манипулира, и тези хора са спокойни, тихи и неагресивни. Няколко качества са необходими на човек, за да бъде неуязвим пред нарцистични манипулации и провокации.
- Независим, цялостен
Ненуждаещият се от доказване на себе си човек е противоположен на нарциса. Нарцисът живее за аплодисменти, търси възхищение, внимание, погледи, но когато среща човек, който не се нуждае от валидация, за да се чувства уверен и ценен, нарцисът се безпокои.
- Проницателен, наблюдателен, аналитичен
Нарцисът се страхува от хора, които могат да свалят маската му и не се впечатляват от постановки. Такива хора не се влияят от “речите”, а наблюдават и забелязват паузите, изкуствените усмивки, манипулативните комплименти, нереалистичните обещания, противоречията…
- Със самоконтрол
Нарцисът провокира реакции, иска да види как друг губи равновесие, но когато среща човек, който вместо драма дава тишина, нарцисът “се обърква”.
- С голяма цел
Човек с голяма цел е дисциплиниран. Нарцисът може да го критикува, да му се надсмива, да плете интриги зад гърба му, да му създава проблеми, но човекът с цел продължава напред.
- Емоционално интелигентен
Нарцисът манипулира емоции, но когато срещне човек с емоционален интелект, играта се променя.
- “Пробуден” – с широко отворени очи за нарцисизма
*** Проф.Джордан Питърсън за седемте стадия в живота на нарциса и гледната му точка за формирането на нарцистическата личност
“На най-ранния стадий от човешкото развитие личността все още не е напълно формирана. Тя възниква бавно и болезнено в хаоса на детството. И точно в този хаос… , в който се оказват някои деца, започва да се формира нарцистическата идентичност.
Нужно е да се разбере, че нарцисът не започва с раздуто его или с идея за превъзходство…
Представете си дете, растящо в дом, където любовта е условна, ако изобщо съществува, в място, където вниманието е непостоянно, емоционална връзка отсъства, а очакванията са невероятно високи и се използват произволно. Детето бързо разбира, че никога не е достатъчно добро. Усвоява убеждението, че трябва да стане някак си по-добър, някак си по-желан, просто за да го забележат, оценят, за да се чувства в безопасност. И така започва създаването на маските. Тази маска не се създава от зли намерения, създава се за оцеляване. Детето формира версия на себе си, която по негово мнение заслужава одобрение. Тази версия става обаятелна, компетентна, развлекателна, изключителна във всичко, което е нужно, за да се избегне отблъскване. Но за тази адаптация плаща висока цена. Истинската личност е уязвима, несъвършена, нуждаеща се, загубена, скрита, считаща, че е недостойна да съществува. Това е раждането на нарцистическата личност – не преувеличаване на любовта към себе си, а трагическо последствие на самоотричането.
Хората смятат, че нарцисът се обича прекомерно, но истината е болезнена. Те са … пусти отвътре. И в тази пустота вкарват каквато и да е идентичност, която според тяхното мнение, ще им помогне да оцелеят – грандиозност, увереност, превъзходство. Но първоначалните пукнатини никога не се запълват, защото формираната идентичност не е основана на реалност. Тя е реактивна, изкуствено създадена. Това е спектакъл, целящ да защити от това, което някога е причинило непоносима болка, усещане за невидимост или за необичане.
Тук има важен психологически момент. Когато човек не може безопасно да развие цялостна представа за себе си, става уязвим за компенсаторни механизми. Нарцисизмът е един от най-сложните и опасни сред тях. Той действа като броня, блестяща отвън…, но отвътре е все още онова наранено дете, страхуващо се да бъде разоблачено, страхуващо се да бъде недостатъчно, страхуващо се да бъде изоставено.
Първият стадий не е за власт или манипулации – това е отчаян опит да се формира стабилна идентичност за сметка на измъчваща неувереност. Нарцисът не мисли: “Аз съм по-добър от всички.” Вместо това смята: “Ако не съм най-добър, значи съм нищо.” Това е важно различие, защото тяхната самооценка не просто е крехка, тя е условна. И всичко, заплашващо внимателно скроената личност, се възприема като екзистенциална заплаха… Това се проявява в начина, по който взаимодействат с другите. Те стават свръхчувствителни към обиди, неутралната обратна връзка интерпретират като нападка. Доминират в разговора, не защото са уверени, а защото тишината ги кара да се чувстват изчезнали. Не могат да понесат, когато не са в центъра на вниманието. За тях вниманието е замяна на съществуването…
Ето затова нарцисите се борят с близостта. Истинската близост изисква уязвимост, а уязвимостта е онова нещо, което те цял живот избягват. Да позволят на някого да види онези части, които изглеждат недостойни, крехки или загубени – това просто е невъзможно…
И още нещо, което често се изпуска. Нарцисите не само мамят другите, те мамят и себе си. С времето създадената персона става привична… те започват да вярват в нея… Те забравят или потискат причината, поради която маската е била създадена. Не помнят болката, помнят само нуждата да побеждават, да са прави и да са особени. И вярват, че ако поддържат илюзията достатъчно дълго, то скритата болка ще изчезне, но тя не изчезва. И в това е трагедията.
Идентичността, формирана на ранния стадий на нарцистическото развитие, е защитен механизъм, адаптация към небезопасна емоционална среда. Тя временно намалява страданията, но в дългосрочна перспектива ги изолира – отчуждава ги от другите и от самите тях… И дълбоко в душата си нарцисът знае това. Затова възхищението никога не ги удовлетворява, успехът никога не носи покой, отношенията винаги са нестабилни, защото основата на личността им е построена не на истина, а на страх.
И така, формираната нарцистическа идентичност поставя началото на дълъг, често трагичен път. Път, който започва не с жестокост или злоба, а с болка, емоционално пренебрежение, с дете, което разбира, че да бъде себе си никога няма да е достатъчно, и който затова минава целия си живот, опитвайки се да бъде някой по-голям…
Когато нарцистическата личност е формирана – идентичност, построена не на истина, а на необходимост, почти неизбежно настъпва следващата фаза – зависимост от възхищение и контрол. Нужно е да се разбере, че когато личността е изкуствено създадена, външните потвърждения стават единственият способ за потвърждение на съществуването й. Нарцисът, погребал истинската си личност, се хваща за персона, която му е нужно да поддържа на всяка цена. И като всяка илюзия поддържането й изтощава. То се нуждае от гориво. Това гориво е възхищение. Това гориво е контрол. Нарцисът рано разбира, че вниманието е валута… Ако хората им се възхищават, те се чувстват реални. Ако хората се съгласяват с тях, те се чувстват в безопасност… възхищението е не просто желано, то се цели непрестанно, понякога с патологическа интензивност… Нарцисът се хваща за всичко, което може да привлече възхищение от целевата му аудитория. И доколкото те често са невероятно проницателни, особено в четенето на социални сигнали и динамика на властта, те точно знаят какво ще им донесе благосклонност. Но важно е да се разбере, че целта им не е връзка, а подкрепление. Те не искат да са обичани за това какви са. Искат да им се възхищават за това на какви се преструват. Това води до неизбежна динамика в отношенията им – както лични, така и професионални. Нарцисът се позиционира като човека, на когото иска да се равнява… Те ще играят роля на спасител, гений, жертва, герой. Всичко, което им дава по-голямо емоционално предимство в дадената ситуация. Но зад всичко това стои единствената движеща потребност – от контрол. Защото контролът обезпечава стабилен приход на възхищение и това, което е по-важно, гарантира, че крехката им идентичност ще остане неуязвима…
Ако човек мисли независимо, оспорва поведението им, установява граници или спре да ги идеализира, това създава дълбок вътрешен хаос. Пробужда страх, че са недостатъчни. Вместо да преработят този страх, за да го преодолеят, те реагират с опит да възстановят контрола чрез манипулации, вина, лъжа или тръгване.
Тази зависимост от контрол не винаги е очевидна, често е скрита. Нарцисът може да изглежда дружелюбен…, но истинското намерение винаги е да направлява повествованието, да се направи на незаменим, да обезпечи емоционално доминиране.
Ако наблюдавате внимателно, можете да забележите… как често изкусно връща разговора към себе си, колко му е некомфортно, когато вниманието се насочва към друга страна. Това не е его в традиционния смисъл, това е оцеляване чрез контрол. И този контрол не се ограничава само на хора, той се разпространява на всичко наоколо… Те трябва да са прави, те трябва да са успешни, да са видени по определен начин. И ако реалността отказва да се подчини, те я изкривяват – възприемат неуспеха като саботаж, представят се за неразбрани …, заставят другите да се съмняват във възприятията си чрез газлайтинг. Всичко това служи за защита на крехкото им его от крах. Но ето и трагедията. Колкото повече се стремят към възхищение, толкова по-малко в безопасност се чувстват… На този етап виждаме затворен кръг. Колкото повече нарцисът зависи то възхищение, за да се чувства ценен, толкова повече се нуждае от контрол над другите, за да го гарантира. Но възхищението е непредсказуемо. Хората се променят, обстоятелствата се променят и когато възхищението изчезне или контролът се загуби, нарцисът изпада в паника, ярост, отчаяние… Чувстват се разоблачени, сякаш тяхната истинска, несъвършена и изплашена личност е на път да бъде разкрита. И вместо да се срещнат с това, те удвояват усилията. Манипулират по-силно, позират повече, изискват лоялност, нападат. Това става безкраен цикъл, в който трябва все повече и повече, за да чувстват същото…
Те не харесват хората, те ги използват не винаги злонамерено, а функционално. Хората са огледала. Ако отражението не съответства на фантазиите, нарцисът чупи огледалото, а не се противопоставя на фантазията…
Зависимостта от възхищение и контрол не е признак на сила, това е симптом на дълбока вътрешна слабост и страх…
Идва момент…, когато внимателно създадената персона на нарциса започва да се руши. Това не са просто социални неудачи или временно емоционално неразположение. Това е бавно, неизбежно разрушение на структурата, която никога не е била истински стабилна. Трябва да се разбере, че нарцистичната идентичност е фасада, психологическа конструкция, създадена не само да впечатлява другите, но и за да защити човека от стълкновение с вътрешния хаос. Маската съществува, за да ги защити от непоносимата истина, че под нея няма цялостна устойчива личност. И като всички маски, носени твърде дълго, тя започва да се пука…
Нарцисът е построил своята идентичност на външни потвърждения, контрол, възхищение. Но когато маската започне да се пука, източникът на това потвърждение започва да изтича… Хората не реагират с предишния ентусиазъм. Обаянието им губи ефект, контролът им отслабва… Една от първите защити, които използват, е отрицанието. Те удвояват усилията по поддържане на персоната, преувеличават повече… или обвиняват други в завист и неразбиране. Всичко, за да съхранят илюзията. Но пукнатините вече са видни… Лъжата им не издържа проверката. Поведението им става хаотично, непоследователно, по-манипулативно. И дори да вярват, че все още държат контрола, другите започват да виждат противоречието между това, което нарцисът утвърждава, и това, което е всъщност. Това е крайно опасен момент за онези, които са близки с нарциса. Защото когато маската започне да се пука, нарцисът не отговаря със смирение, а с агресия, отрицание и проекции. За тях всяко предположение, че могат да бъдат несъвършени, неправи или обикновени, не е критика, а предателство. Това е атака на самата структура, която държи псих.им свят. Затова се съпротивляват, обвиняват, газлайтят, разрушават отношения, за да защитят илюзията. И представят това като необходимо, оправдано, дори благородно. Защото признаване на вината означава признаване на слабост, а признанието на слабост означава сблъсък с непоносимата истина, че маската е била лъжа. Нужно е да се разбере вътрешният хаос, който се създава. Нарцисът започва да живее в състояние на постоянна бдителност… Това не е защото са стратегически гении, това е защото са изплашени. Цялата им реалност е като дом от карти, и най-малкият вятър от истина заплашва да го разруши, и затова поведението им често ескалира. Там, където по-рано са могли да използват обаяние, вече използват принуда. Там, където са влияели, вече манипулират. Страхът им от разоблачение ги прави безжалостни. И в това състояние на психологическа паника те стават по-нестабилни, по-непредсказуеми и често по-опасни. Те могат да търсят нови отношения, свежи източници на потвърждение, отхвърляйки старите без съжаление… Така че вместо самоанализ те често избират отмъщение. Надхвърлят се над онези, които им отразяват истината. Пишат нова история. Заявяват за своята жертвеност, дори разрушавайки живота на други. И това, в което вярват, е, че проблемът е в другите, защото признанието на обратното е твърде дистабилизиращо – това поставя под съмнение цялата им идентичност, а те не могат да си позволят да се съмняват в това какви са. Нито сега, нито когато и да било…
Особено трагично в този стадий е това, че нарцисът често започва да изпитва нещо като психологически взрив. Не веднага, а постепенно – кариерните неудачи, загубата на доверие започва да се трупа. И вместо да се учат чрез неудачите си те ги изкривяват така, че да съхранят фалшивото си Аз – другите са завиждали, не ги разбирали, другите са предателите.
Нарцисите създават сложни наративи, които ги освобождават от отговорност и ги представят като неразбрани или преследвани. И въпреки това вътрешният им дискомфорт остава. Маската става по-тежка, лъжата се поддържа трудно, възхищението се получава сложно. И в някакъв момент дори нарцисът започва да подозира, че нещо не е както трябва. Но по това време маската е сраснала с тяхната идентичност. Не знаят вече къде свършва илюзията и започват те. И затова продължават да я носят, надявайки се, че никой няма да забележи, надявайки се, че все още могат да изиграят спектакъл…
Когато нарцисът започне да чувства…, че маската повече не работи…, не отговаря със самоанализ, отговаря с ярост. Това не е обикновен гняв, не е просто разочарование. Това е далеч по-първобитно и дистабилизиращо… Това е ярост на човек, който счита, че го унищожават не физически, а екзистенциално… Тази ярост не винаги изглежда като вик. Понякога е студена, разчетена и садистка. Понякога се маскира като морално превъзходство или жертвеност. Но в основата й е стремеж да унищожат всичко или всички, които заплашват псих. им равновесие. Нарцисът не може да си позволи да вярва, че може да бъде виновен. Цялата им идентичност зависи от поддържане на илюзии, че те винаги са прави, винаги имат оправдание, винаги са обидени. Затова когато нещо не върви по план, когато някой ги оспорва, задава въпроси или разоблачава, първата им защита е да намерят някой друг, когото да обвинят. Обвинението става главният им инструмент за псих. оцеляване… Вместо да се сблъскат с вина, страх…, които могат да съпровождат провала…, те отричат тези чувства и ги приписват на други – “Ти си проблемът”, “Ти ме принуди да постъпя така”, “Ти не ме разбра правилно.” И те вярват в това, защото вярата в обратното означава поемане на отговорност, а отговорността би заплашила крехката основа на създаденото от тях Аз. Ако не са прави, значи са слаби. Ако са слаби, значи са недостойни, а ако са недостойни, значи са нищо. Така че вместо да рискуват това…, те приписват негативите си на близки до тях хора. Проекцията – това не е стратегия, това е автоматически рефлекс. Нарцисът приписва собствените си недостатъци, своите неуверености, своите разрушителни импулси на други хора. Ако е манипулативен, обвиняват Вас в манипулации. Ако усеща завист, ще Ви нарече завистник. Ако е жесток, ще каже, че не Ви достига емпатия. Това е обръщане на реалността. Не защото лъжат съзнателно, а защото вътрешните им защитни механизми са работили толкова дълго, че повече не различават проекция от възприятие. Те вярват, че лъжата е истина, защото истината е твърде болезнена за приемане. Това е разрушително за отношенията. Хората, които се грижат за нарциса – съпруг, приятел, колега, започват да се съмняват в своята реалност. Задават си въпроси – не са ли те виновните. Извиняват се за това, което не са направили. Започват да се съмняват в съжденията си. Това е псих.територия на газлайтинга. И това не винаги е преднамерено, нарцисът не винаги планира това, но резултатът е дистабилизиращ за другите – за да съхрани илюзията си за превъзходство и контрол.
Този цикъл от ярост, обвинения и проекции се усилват, когато светът на нарциса започва да се поставя под съмнение. Те губят отношения, горят мостове… и всяка загуба укрепва наратива им жертва. Хората са неблагодарни… Създават грандиозен наратив предателства… И вместо да видят закономерност…, продължават да указват с палец навън, никога към себе си…
Яростта, която изглежда така взривна на повърхността, е израз на дълбока хроническа неудовлетвореност. Те са зли не само на другите, те са зли на света, на живота, на съществуването, защото то не съответства на създадените от тях фантазии. Искат безусловно възхищение, безразделно внимание…, а реалността отказва да предостави това… Това е вик на ранения нарцис – не злодеят, а детето, което отдавна е разбрало, че да бъде истинско, означава да бъде отхвърлено. И вече иска постоянни доказателства за своята значимост, дори ако заради това се налага да разрушава хора.
Понякога тази ярост се обръща навътре, но не като рефлексия. Проявява се във вид на депресия, тревога, психосоматически болести. Те могат да не го казват, но тялото им понася това, което психиката им отказва да признае. Всички лъжи, разрушени връзки и непотвърдена вина започват да дават отражение. Но дори тогава, вместо да признаят, че подходът им към живота може би е бил погрешен, казват, че ги потиска глупостта на другите, несправедливостта на системата или бремето да бъдат толкова изключителни в свят, който отказва да ги разбере. Дори страданията им стават още един повод да обвиняват другите, още едно оправдание за съжаление към себе си.
Това е стадият ярост и проекции… През цялото време яростта им тлее под повърхността, готова да се взриви, когато някой оспорва лъжите им, на които са построили целия си живот. Но ето парадокс… Интензивността на емоционалните реакции разкрива дълбокия вътрешен конфликт… Проекциите са отчаяни опити да осмислят света, който повече не сътрудничи на илюзиите им. И ако те по някакъв начин можеха да видят, ако можеха да признаят, че бурята отвън е огледало на вътрешния им хаос, тогава би било възможно яростта да отстъпи място на осъзнаването. Но много от тях не правят това, защото по-лесно е да се обвинява, проекцията е по-проста… И затова цикълът продължава, изгаряйки всичко по пътя, включително и самия нарцис. В края на краищата нарцисът достига критическа точка. Това не е просто още една криза или социален провал. Това е екзистенциален кръстопът… Към този момент отношенията са разрушени, възхищението е свършило… Стратегиите, които някога са работили, манипулациите, обаянието, заблужденията започват да се провалят. Хората започват да виждат под фасадата. Някои си тръгват, други оспорват. И нарцисът се оказва пред ужасяваща перспектива. Светът повече не поддържа илюзията му. И тук, в това крехко нестабилно пространство започват да се рисуват два пътя – крах или ескалация. Крах – това е не просто ситуационен момент… произтича, когато псих.защити на нарциса най-накрая падат под тежестта на натрупаните противоречия… Те се сблъскват с това, което може да бъде описано като нарцистическа травма в огромен мащаб… Разбират, че не са непобедими, не са неуязвими. Болката, която са причинили, им се връща в пълен размер. Но вече няма публика, за да аплодира, няма кого да обвинят… Те се срещат с това, от което са бягали цял живот – с реалността. Но крахът може да бъде и изкупителен, но само ако нарцисът е способен да понесе дискомфорта и да извлече от него уроци. Ако могат да стоят сред руините без опити да възстановят илюзията. Ако могат да се срещнат с вината, без да я превръщат в обвинение. Ако можеха искрено да попитат “Какво направих?” вместо “Какво направиха с мен?”, тогава има малка, но реална възможност за ръст. Но това изисква нещо, което нарцисът рядко е готов да предложи – смирение, изисква край на фантазиите, изисква поета отговорност… Това не е интелектуално упражнение, това е емоционално и морално осъзнаване. И затова повечето не колапсират. Повечето ескалират, защото ескалацията им се струва власт… Те не отстъпват, а атакуват, възстановяват контрол. Намират нови източници, пренаписват наратив, представяйки се за жертва, мъченик или непризнат гений… Ескалацията може да приеме различни форми – по-нестабилни отношения, по-рисковано поведение, голяма лъжа, дори саморазрушителни шаблони, маскирани под триумф. Това е последният отчаян опит да докажат на себе си и на другите, че фантазията все още се държи, и известно време това може да е успешно. Нарцисът може да спечели нов кръг почитатели, да смени града… Но под всичко това пукнатините остават. И доколкото са се отказали от урока на краха, са обречени да повтарят цикъла все по-отчаяни, все по-пусти, все по-сурови. И последствията нарастват с времето… Спектакълът продължава, но публиката си е тръгнала. И тук има трагическа ирония. Качествата, които можеха да ги спасят – уязвимост, отговорност, емпатия, са тези, които те са потиснали. Считали са, че тези черти ги правят слаби, но всъщност те са били основа за истинската сила и в тяхно отсъствие остава само крехка идентичност, поддържаща обида, отрицание и заблуждение… За тези, които се грижат за нарциса – за семейство, партньори, приятели, стадият крах или ескалация често става крайна точка. Ако нарцисът избере крах и приеме тежките му уроци, може да има надежда на примирение, въпреки че това би било дълго и трудно. Но ако ескалира, често разкъсва връзката с тези, които отказват да играят. Биха очерняли тези, които са ги обичали най-много. Биха се оградили с хора, които поддържат илюзията, а не я оспорват. Постъпвайки така, те се лишават не само от възможност да растат, о и от възможност да бъдат истински обичани…
Но животът има свойството да изисква разплащане. И когато идва време за плащане, когато маската повече не скрива пустотата, те остават пред избора – да рухнат и да се променят честно или да ескалират… Единият път е болка, след който идва свобода. Другият е комфорт, след който идва забрава. Повечето избират последното. Не защото са зли, а защото се страхуват. Боят се от истината, боят се от себе си, боят се от това, което ще видят, ако спектакълът някога свърши. Но за немногото, които избират първото, за тези, които са готови да минат през огън, има изкупление, има обновление, но то струва всичко, което са построили и не се явява реално. И съвсем немного са готови да заплатят тази цена…”
***Проф.Джордан Питърсън – какво да се има предвид, в случай че нарцисът се обяви отново след период без контакт плюс още нещо
“Когато нарцисът се връща, не идва с празни ръце. Не… носи манипулации, маскирани под разкаяние, контрол, облечен в обаяние, и хаос… Когато нарцисът се свързва с Вас след дълго мълчание, това често предизвиква дезориентация. Това съобщение или позвъняване може да предизвика буря от емоции…, но първото и най-важно, което трябва да усвоите, е, че това позвъняване не е за Вас, то е за възстановяване на контрола, то не е поради внезапно осъзнаване на Вашата ценност. Това е разчетен ход…, дълбоко свързан с потребността на нарциса да върне влияние над Вашия разум и емоционално състояние… Когато отново се свързва с Вас, това е защото е забелязал, че сте спрели да танцувате под ритъма му и не може да го понесе… Затова съобщението или позвъняването е опит да възстанови доминирането – не за да се извини, не за да възстанови значима връзка, а за да провери дали все още има достъп до онези Ваши части, които някога е контролирал. Нарцисите не мислят за благополучието Ви… Те мислят дали могат все още да получат реакция… Нарцисите гледат на хората като на психологически марионетки. Когато са изучили Вашите емоционални тригери, емпатията Ви, дискомфорта Ви от конфронтации, те ги запомнят като инструменти… Те не скучаят по Вас, скучаят по контрола… Нарцисите не помнят връзките така, както правят здравите хора… те помнят източника на храна, емоционалния ресурс, който са извличали от вниманието Ви, поддръжката Ви, уязвимостите Ви и дори страданията Ви… Вие никога не сте били за тях партньор в равен обмен, били сте ресурс… Това, което помнят, е Вашата болка, а не Вашата преданост, не Вашата любов, а контрола, който са имали, над Вашия емоционален свят. Нарцистическият ресурс не винаги е възхищение и похвала, то може да бъде и в драмата, конфликта, хаоса. Ако могат да получат от Вас емоционална реакция, любов, страх, гняв или отчаяние, това за тях е ресурс, който потвърждава тяхната значимост, тяхната власт… Когато предполагате, че нарцисът мисли като Вас, че чувства като Вас, Вие ставате уязвими на тактиките им… Те се връщат не защото помнят най-доброто от Вас, а защото помнят какво са могли да вземат от Вас… Помнят реакции, шаблони, емоционално подчинение – именно това искат… Те често използват обаяние или притворна уязвимост, когато се свързват отново. Това не е защото чувстват разкаяние, а защото помнят какво е работило… Това е капан… На тях не им трябва да ги обичате или да им симпатизирате, на тях им трябва реакция, защото в техния свят реакция означава достъп… Ако почувстват колебанията Ви – дори най-малка емоционална нестабилност, разбират, че все още сте достъпни. За нарциса контролът не е само за това какво могат да Ви принудят да направите, той е и за това какво могат да Ви накарат да чувствате. Те се хранят от хаоса, който могат да създадат във Вас. Ако се ядосвате, те са удовлетворени. Ако се тревожите, те се чувстват силни. Ако се надявате, те се въодушевяват… Ето защо режим без контакт е такава мощна форма на съпротивление… Ето защо е толкова важна Вашата емоционална дисциплина… Когато нарцисът се свързва с Вас след дълго мълчание, може да звучи искрен, спокоен, дори уязвим…, но е нужна ясност, защото в повечето случаи разкаянието не е това, което изглежда. Това, което изглежда като разкаяние, често се явява тактика, а не трансформация. Истинското разкаяние не е думи, а последователни, трудни, неудобни действия с течение на времето, това е приемане на последствията, признаване на вредата без защита, изменение на шаблоните на поведение без гаранция за прошка, но нарцисите трудно се справят с това. Тяхното себеусещане е построено на отрицание на лична вина… Ако обаянието и превъзходството повече не работят, те често сменят сценария и се представят за наранени – могат да плачат, да изказват съжаление, да говорят за травми от миналото… Много хора бъркат това с трансформация… Нарцисите чувстват съжаление не за това, което са Ви причинили, а за последствията, които са понесли, когато сте си тръгнали… Разкаянието на нарциса е насочено към намаляване на неговия дискомфорт, а не на Вашия… Истинското разкаяние е съсредоточено на пострадалата страна, а нарцистическото разкаяние е съсредоточено на нарциса. Нарцисите често избират за жертви емпатични хора – те експлоатират емпатията им. Ето защо не трябва да вярвате само на думите им, следете за действията им… Разкаяние без трансформация е просто манипулация в по-мек тон. Мълчанието, когато имате дело с нарцис, е не просто отсъствие, то е сила – това е една от немногото реакции, които те не могат да манипулират или преинтерпретират. Нарцисите гледат на мълчанието Ви като на незавършено дело – то ги безпокои, не защото скучаят по Вас, а защото не могат да понесат мисъл, че сте затворили вратата на своите условия. В техния свят те решават кога се започват и приключват отношения… Ето защо връщането им е неслучайно, то е стратегическо… Когато нарцисът се свързва с Вас след дълъг период без контакт, често се представя в нова светлина и често не се забелязва, че това, което предлага, не е искрено изменение – не се връща с преобразуван характер, връща се с нова маска… Изглежда като прогрес, но всъщност е опаковка. Вътрешната динамика остава непроменена… Ето защо връщането може да е разрушително – не самата поява, а илюзията за трансформация.”;
“Важно е да се разбере, че за нарцисите хората са инструменти, средства за постигане на цели. Те оценяват полезността Ви по готовността Ви да се подчинявате, да им давате, да храните егото им… Нарцисите сеят съмнения във възприятията Ви, ценността Ви, спомените Ви… Пълният отказ от контакт с нарциса е мощен акт на съпротива… Но загубата на контрол за тях е непоносима. Затова често обострят ситуацията… Могат да се опитат да Ви въвлекат обратно с фалшиви извинения, обещания да се изменят или притворна уязвимост, могат да изпаднат в ярост, да започнат клеветнически кампании или манипулативни тактики, за да провокират реакцията Ви. Действията могат да варират, но целта остава неизменна – връщане на контрола… Това, от което се боят, не е Вашият гняв, а Вашата автономия.”;
“Нарцисите могат да организират сценарий, за да усилят емоционалния Ви стрес след прекратяване на контакт, да се опитат да Ви очернят пред обществото, разпространявайки лъжи… Могат да се свързват с други, за да създадат драма, изискваща вниманието Ви… Нарцисите често пренаписват историята, когато се държите твърдо – говорят, че Ви сте били нестабилни, че не сте се справили с отношенията, проецират своята крехкост на Вас, защото не могат да приемат, че са загубили контрол. За да съхранят илюзията, те Ви принизяват в очите на другите и в своя разум. Ако сте силни, ще кажат, че сте високомерни, ако сте спокойни, ще кажат, че сте студени, ако сте ясни, ще кажат, че това е заблуждение… Нищо от това не е случайно, всичко е предназначено за дестабилизация, провокация и подтикване към нарушение на мълчанието. Ако реагирате, те побеждават – това искат. Надяват се, че напрежението ще нарасне и ще изберете дискомфорта с тях… Те също разчитат на емпатията Ви. Нарцисите често избират силно емпатични хора, защото знаят, че могат да използват емпатията като оръжие… Надяват се, че емоционалният Ви интелект ще Ви предаде… надяват се на Вашия крах… Границите заставят нарцисите да се срещнат с реалността, която те старателно избягват, реалност, в която хората имат свобода на волята, където любовта не е послушание, където връзка не е равно на контрол… Пълният разрив на контакт е Ваша сила, а не слабост… Изборът да преустановите контакт не е отстъпление, а радикален акт на самосъхранение… Те внушават мисъл, че емоционална устойчивост означава способност да се търпи токсичност, да се държи вратата отворена…, но това е лъжа. Истинската сила е в отказа да бъдете зрител на тяхната дисфункция… Пълният разрив не само Ви защитава, той Ви възстановява.”
***Част от лекция на проф.Сам Вакнин на тема “Нарцисът. Твоята болка – неговото изцеление. Твоето разпятие – неговото възкръсване”
“На нарциса му е нужно да страдате… Нарцисът се нуждае от болката Ви – той я причинява, провокира, прави всичко, за да възникне, защото това е балсам за него, това е лекарство. И това е единственият му известен способ за построяване на отношения с другите – чрез страдания и болка… Нарцисите по определение са травмирани в детството си хора, те са изостанали в развитието си, тяхното развитие е спряно, те остават деца до края на живота си, но травмирани деца. Единственият способ на нарциса да облекчи травмата си, е да травмира Вас… Ето защо много често може да се види как нарцисите лекуват, радват се… след спор, конфликти или раздор в отношения… Вашето опустошение, гибел, унижение е негово изцеление, разцвет, еуфория… Това не е садизъм, а по-скоро вампиризъм… Нарцисът е безчувствен, но не в смисъл, че му липсват емоции, а в смисъл, че е способен да изпитва само негативни емоции, тоест не е способен да изпитва положителни емоции… Той симулира положителни емоции.”