По време на брака или на фактическото съпружеско съжителство нарцисът гледа на партньора си като на конкурент, тоест докато е в брак или във фактическо съпружеско съжителство с нарциса, другият партньор е саботиран изцяло или отчасти да се развива; развитието му се допуска от нарциса, само ако е паралелно с неговото или е под контрола му – след негово разрешение. Нарцисът свързва “любовта” с получения ресурс от партньора – обича партньора, когато му дава пари, когато му изпълнява желанията покорно, когато го гледа с възхищение… и обратно: не го обича, ако спре да му дава пари, ако се противопостави на някое желание, ако не му се подчинява, ако го гледа лошо /Според нарциса гледането без възхищение, дори когато лъже и манипулира, е лошо гледане./…
Нарцисът може да пожелае развод или раздяла, само ако партньорът спре да дава или не може вече да дава онова нещо, заради което нарцисът е с него. Ако нарцисът все още вижда възможност за вземане от партньора, използва стратегията ГУВЕРИНГ.
След раздяла или развод нарцисът гледа на бившия си партньор като на враг – липсата на поклони и независимостта се тълкуват от нарциса като оскърбление. Затова може да предявява много искове срещу бившия си партньор, в поредица от съдебни дела, изопачавайки реалността в своя полза и преструвайки се на жертва.
Информацията по-долу съм получила от психолог Ф.
Родителят-нарцис създава фалшив /илюзорен/ образ пред обществото на много грижовен и обичащ родител и за този театър изисква признателност, възхищение и пълно подчинение на детето. Потребностите на детето, желанията и чувствата му са без значение за нарцистичния родител – детето няма право на мнение. Нарцисът забранява правилното проявление на емоции и чувства – щом чувствата на детето се разминават от чувствата на нарцистичния родител, нарцисът счита, че чувствата на детето са неправилни.
Родителят-нарцис завижда и на детето си, възприемайки го като конкурент в борбата за внимание и възхищение. Завистта на родителя-нарцис намира външен израз в обезценяване на детските способности и постижения, критика на външния вид и на лични качества и др.
Т.к. нарцисът възприема другия родител като конкурент и в борбата за внимание от детето, нарцисът може да лъже и манипулира детето и да използва стратегии за получаване на повече внимание. Според нарциса обичането на двама родители едновременно е недопустимо – ако детето показва любов към другия родител, нарцисът го тълкува като предателство.
След развод или раздяла нарцисът използва детето в борбата си срещу другия родител – детето става главното му оръжие. Нарцисът не действа спонтанно, а стратегически, воден от желанието да накаже другия родител, да го унижи и да му отмъсти. В стратегията по отмъщение на нарциса няма място за грижа за детето. Крайната стратегическа цел на нарциса е пълно разрушение на отношението на детето с другия родител и отмъщение на другия родител заради спрените поклони и проявата му на независимост. Ако нарцистичният родител упражнява родителските права, детето е в много тежко положение. Ако нарцисът не упражнява родителските права, но има право на лични отношения с детето, положението на детето също става по-тежко, отколкото е било по-рано.
Елементите от стратегията на нарциса по разрушение на отношението на детето с другия родител, който като детето е жертва на нарциса, са следните:
- Нарцисът “изкривява” всички действия на другия родител.
Например: Ако бащата закъснее, майката–нарцис, упражняваща родителските права след развод, коментира: “Виждаш ли – баща ти закъсня. Ти не си важен за него. Той не те обича.” Целта на манипулативните интерпретации на нарциса относно действията на другия родител е да формират в съзнанието на детето фалшив негативен образ за другия родител.
- Емоционален шантаж
Т.к. нарцисът вижда света черно-бял, за него детето е или с него, или против него в борбата с другия родител. Нарцисът внушава на детето, че привързаността на детето към другия родител е пречка за привързаността му към нарциса. Например: “Ако харесваш баща си, значи си против мен.”
- Условна любов
Нарцисът внушава на детето, че любовта му зависи от съгласието на детето с изгодните за нарциса действия. Ако детето проявява симпатия към другия родител, нарцисът става враждебен. Така нарцисът прави детето партньор в борбата с другия родител.
- Детето като посредник
Според нарциса детето е негово продължение, то не е отделна личност. Затова нарцисът използва детето като посредник за събиране на допълнителна информация, която да му послужи в борбата срещу другия родител. Например: Майка-нарцис пита детето: “Кажи ми, баща ти казва ли нещо за мен?” С този въпрос според психолог Ф. нарцисът преследва няколко цели – да събере информация, която да послужи в борбата срещу другия родител, да провери лоялността на детето, да направи детето съюзник в дела за възрастни. Нарцисът може да използва детето и като посредник за “източване” на ресурси от другия родител, в случай че родителските права се упражняват от нарциса; Например: повече пари… за каквото и да е изфантазирано от нарциса – “крайно необходимо”, “жизнено важно”…
- Детето като куриер
Нарцисът използва детето като куриер – да предава съобщения до другия родител. Например: “Кажи на баща си да ми звънне.”
*** Част от мотивационна реч на проф. Джордан Питърсън – какво да имат предвид неочевидно уязвимите жени и мъже, които могат да привлекат нарциси … с духовността си:
“И така, дами и господа, Вие мислите, че Вашата светлина привлича любов, но твърде често именно тя привлича най-тъмните човешки психики. Мислите, че сте намерили този, който Ви вижда по настоящем – гледа на Вас с такава интензивност, слуша с такова внимание и отразява всяка духовна истина, която Ви е ценна. В началото изглежда като космическа връзка – сякаш две души най-накрая са се срещнали след дълго очакване, но това, което произтича под повърхността, е нещо манипулативно и опасно… Една духовна жена с нейната дълбочина, състрадание и емоционален интелект става идеален екран за проекции. /Духовният мъж също./ Такава жена е емоционално открита, настроена на потребностите на други и излъчва светлина, която привлича хората. Но често пропуска, че тази светлина привлича и най-тъмните сред хората. Нарцисът бързо разпознава емпатията като възможност… Духовната жена не е наивна – тя е осъзната, рефлексивно и емоционално грамотна, но нейната уязвимост е вярата в потенциала. Тя гледа на нарциса и вижда какъв би могъл да стане, а не какъв е всъщност. Убеждава себе си, че с достатъчно любов, търпение и разбиране той ще порасне… С времето фазата идеализация и любовна бомбардировка създава опасна привързаност. Всеки комплимент, всяка обща мечта, всеки философски разговор е разчетен. Това не е среща на души, а манипулация на възприятия. И когато духовната жена започне да вижда под илюзиите, нарцисът я обвинява – точно тези качества, които е отразявал, за да я завоюва, вече използва като оръжие против нея, за да съхрани контрола. Духовните жени често вярват, че състраданието е висша добродетел, че любовта може да изцели всички рани… Този настрой, макар и прекрасен на теория, става капан, когато се пресича с емоционално гладен нарцис… Когато нарцисът влиза в живота на духовно-състрадателна жена, бързо разбира нейната склонност към състрадание и се представя за ранен, неразбран или емоционално травмиран в миналото. Историите му са внимателно измислени – разкази за изоставяния, за предателства или детски травми… Този капан работи, защото духовният човек вижда не само недостатъците, вижда и потенциала… и става емоционален опекун в отношения, които трябва да бъдат основани на взаимно уважение и взаимност… Нарцисът не се интересува от ръст или от изцеление, интересува се от контрол. Колкото повече състрадание му се дава, толкова повече взема… И доколкото духовният човек се придържа към високи емоционални и духовни стандарти, приема вината на себе си, работи още по-осърдно, игнорирайки собствените си потребности и жертвайки благополучието си в надежда да спаси този, който никога не е искал да бъде спасяван. Това, което е започнало като състрадание, става съучастие… С времето духовният човек започва да чувства, че нещо не е наред… Когато маската пада, разбира, че това, което е считал за духовна връзка, е бил емоционален театър… Докато е предлагал любов, търпение, разбиране и състрадание, нарцисът – мъж или жена, е вземал/а всичко, без да дава нищо равностойно в замяна… Освобождаването от тази динамика на емоционален вампиризъм изисква жестока честност със самия себе си… и разбиране, че любов без взаимност не е любов, а експлоатация, че духовният ръст не изисква разрушение на самооценката… Истинската връзка се строи не на манипулации, а на честност, безопасност и взаимно уважение… Някои хора идват не като родствени души, а като уроци и този урок е за граници и за себеуважение… Този момент на ясност често се усеща като духовно пробуждане… разбиране, че любовта не е послушание, че истинската любов е основана на взаимно уважение, че състраданието не изисква да се жертва своето благополучие заради чуждо его. Духовната жена /или мъж/ трябва да избере себе си не от гняв или за отмъщение, а заради вътрешния си мир и самосъхранение; трябва да си тръгне, не защото ненавижда, а от любов към себе си… Най-духовното решение, което може да вземе, е да си отиде от този, който й/му вреди… Истинското изцеление идва не от спасение на други за своя сметка, а от спасение на себе си… Състраданието на духовната жена /или мъж/ трябва да се обърне към нея/него/ – там, където винаги е трябвало да бъде.”